11.10.2006 г., 14:28 ч.

общество 

  Поезия
5.0 / 1
593 0 2
По безличните улици,
един образ се откроява,
един образ жадуващ
за съпричастие.
Един силует,
се откроява и в мракът
там някъде стаен,
да пречупи иска
бунтът на младежа,
като сянка се слива
с него.
Морал. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тарададам Всички права запазени

Предложения
  • Тежи ми сянката на всичките неща - огромна, непрогледна и надвиснала. Подгизнала от октомврийската м...
  • Дресирах болката и птиците накацаха по остриетата на думите. Моят сън потече в океана на нечии възди...
  • Животът ни – една плетачка стара, с изкусни и нетрепващи ръце, плете ни плащеници, все по мяра, наоп...

Още произведения »