Между двама ни вратата е затворена,
ключът - ръждясал, стар и изморен,
захвърлен със обидата оголена,
загубен в спомена зад мен.
Ключалката е пълна с обвинения,
кървим от режещи слова,
със теб сме на различни мнения
и товарим се със болка от това.
Виновна съм за всичко, казваш,
а аз си мисля, че си ти,
и само с поглед тежък смазваш
желанията, крехките мечти. ...