Между двама ни вратата е затворена,

ключът - ръждясал, стар и изморен,

захвърлен със обидата оголена,

загубен в спомена зад мен.

Ключалката е пълна с обвинения,

кървим от режещи слова,

със теб сме на различни мнения

и товарим се със болка от това.

Виновна съм за всичко, казваш,

а аз си мисля, че си ти,

и само с поглед тежък смазваш

желанията, крехките мечти.

Нека спрем и всеки да помисли

колко остриета в другия заби,

и как по стръмните житейски писти

сами разбихме своите души!