Без много думи,
без лирично отклонение би трябвало да ти напиша
най-хубавите и сърдечни строфи.
Сега би трябвало да те Обичам...
... но всъщност и така не може.
Кажи ми как?
Така и ще постъпя.
Прости ми туй, че малко съм нахален,
че порива е толкова банален, познат до болка
и някакси... прости "формален".
Така изглежда.
Но искам да ти кажа, че не мога
да спра бушуващия огън на чувството, изгарящо душата,
отдала се на странно увлечение.
По-скоро на душевното мъчение
да хвърли кофа ледено студена течност
и да замрази Жаравата
за цяла вечност.
НЕ МОГА
Няма да съм Аз тогава
и няма да си мое вдъхновение.
Без много думи,
без лирично отклонение,
Обичам те и... няма ОБЯСНЕНИЕ.
© Митко Донев Всички права запазени