Потайна си като река,
в която сам ще се удавя.
Не си протягала ръка.
Но аз умея да подавам.
Душата ми е куп сено -
и залезът го е подпалил.
Ще изгори ли - все едно.
Аз повече не се надявам.
Пред теб съм като стрък трева.
И всеки може да я смачка.
Ти само отпусни глава,
когато ни поглъща здрачът. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация