Утрото не е това, което беше - (всъщност будя се във тъмнина)
бодеше във ушите тази песен. (и мълчанието също е жестоко)
Есен, долетяла в цветна пролет, (тук са зимните окапали листа)
полета безкрил е най-доброто. (от вятъра повдигнати високо)
Горещата ми сянка танцува, (тъжен съм в безсилието)
целува страстно небесата. (тъжен, и самотен в дълбините)
Съдбата в очакване ридае, (няма я, живея в битието)
гадае по дъгата мъждукаща. (със звезда във висините)
© Николай Стойчев Всички права запазени