Има ли накой готов
С мен да гори
Има ли някой жесток
С шепи кръвта ми да спира
Парченца от мене да сбира
Изкуство в това да съзира
Пиша обява без страх
Желаещи много за грях
Да съгрешат телата
Отдавна са изстинали сърцата
Душите ни заспали
Със звуци на кавали
Дарявам грях
От душа без страх
В днешно време
Грях е да обичаш
Одираш кожата
И се събличаш
Има ли грешници смели
Телата за миг си разплели
От съня се съвзели
Грехът е днес на мода
И ето гол без кожа
По грях си ходя
© Любомир Деничин Всички права запазени