Ще обяздя високия вятър,
който зиме пълзял е под мен.
Той отгледан е в тесния яхър,
за да вземе дъха ми във плен.
И със него почти до звездите
под шпалир от пулсари на прах
ще достигнем, и само лъчите
ще нашепват изкусно - за грях.
По първичните стъпки свещени
ще гадаем, а сякаш и Бог
ще взривява човешки Вселени,
зажаднели за девствен чертог.