Последни секунди и залезът ни маха за довиждане,
последна прегръдка и нижно шепнеш ми: "Дано се виждаме".
За последно срещам погледа ти, но в него има страх,
защото предстои ни целувката, изпълнена със грях.
"Недей, не трябва" - крещи умът във мен,
а ти очакваш ме, но не си сломен,
защото знаеш ти какво е в мен
и как боли, когато си объркан или наранен.
Сърцето ми е лудо и лъжливо,
подмамва ме със огъня да се опаря,
когато вкуся устните ти колебливо
то иска после цялото да ме изгаря. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация