Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
6.01.2017 г., 16:11 ч.

Объркани съдби 

  Поезия
314 0 7

Две семейства, 

две дъщери разменени-

като дребни монети

и много сърца наранени. 

Грях без лихва.

Живот рухнал в миг, 

с болка почустван. 

Сълзите не стигат, 

своето чедо прегръщаш силно, 

но нищо не чувстваш. 

Родното на теб прилича-

родител си биологичен. 

Толкова объркани съдби. 

Лица смесени, размити. 

Всичко по две-

майки, бащи, братя. 

Богати, бедни обръча затягат. 

Нямаш сили и бягаш. 

 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре направено и интересно поднесено! Поздравления!
  • Поздрави за стиха Васе !Много ме замисли но понякога в живота стават и такива неща и ти много точно си го пресъздала!До нови!
  • Интересно представено.Харесах. Браво
  • Лошо е, когато биологичното твое дете ти е по-далечно от чуждото, но духовно близко. Но така е в живота. Имаше нужда някой да напише такова стихотворение. Добре е, че го стори ти, Василке!
  • За жалост доста съдби са объркани в днешното объркано време...
    Поздрав!
  • Интересно!
  • Харесах, Васи! Разбирам защо на края "нямаш сили и бягаш".
Предложения
: ??:??