28.09.2006 г., 22:20 ч.

Объркано 

  Поезия
724 0 2
Oт сбирки без смях,
от пътища без път,
от душевен студ,
от чужди страдания,
от вълни беззвучни,
от копнежи жалки,
от мечти излишни,
от тъга по малкото,
от погледи назад,
нека ме е страх!

Но защо не знам
да изпитвам страх
от сънищата буйни,
от парещия пясък,
от съседи шумни,
от човешки срам,
от любовни тайни –
не изпитвам страх!

От анонимна слава,
нека ме е страх.
Но защо, не знам,
да изпитвам страх
от музиката силна,
от пътища без прах,
от влюбване безпаметно
в хора без задръжки,
от големи пушки?

© Ема Венева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??