Объркано стихотворение
Заченах песен в края на октомври,
помолих се да няма ветрове,
след всички ваши лицемерни норми
едва ли ще поникнат дъждове.
През пъстрите полета на септември,
едва достигам летвата в студа,
нима на запад вече е декември,
къде съм тръгнала сама в снега?
Поникнаха цветята ми през юни,
макар навън светът да е суров,
дали е неизбежно да се случи
една изпепеляваща ЛЮБОВ?
© Жулиета Великова Всички права запазени