24.08.2007 г., 12:47 ч.

Оцелях 

  Поезия
5.0 / 11
1630 0 16
Аз бях дете, а демон беше той.
Простете ми за силните слова,
но нямам други думи за тоз копой,
поругаващ беззащитните деца.
И цял живот въпроси си задавам,
и цял живот не ще да разбера,
каква ли майка ще да ги е родила,
тез хора с камъни вместо сърца.
Не му ли стигна, че заради него,
аз нямах онзи нежен първи път,
та мен безчестна той изкара,
под слънцето да не намеря своя кът? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живка Иванова Всички права запазени

Предложения
  • Не знам какво ме чака там – отвъд дъжда. ... а колко обич имам да ти казвам... Селвер Навреме беше т...
  • Апостоле, ще помълчим пред теб. Тъй шумно е човешкото ни време. Търкаля се в безкрайния си жлеб от х...
  • Разправят, че си луд и див. И лош и черен ,като дявол. Че търсил си ме в сто жени. Де никне цвете си...

Още произведения »