14.01.2007 г., 22:32 ч.

Оцеляване 

  Поезия
776 1 5
Дом строя върху пепел, руини и жарава,
дом строя върху старата къща, където
изгориха душата ми злоба и завист
и омраза стаена жигоса сърцето.

Като прах разпиля младостта ми животът.
Омърсиха ме клюки, слана ме попари.
Много пъти се сривах, но ставах, защото
съхраних непокътната капчица вяра.

Оцелях - като феникс от пепел възкръснах.
Оживях. И макар и без дом и родина,
ровя сивата пепел с треперещи пръсти
и със сълзи горещи тревата поливам.

Пепелището райска градина ще стане.
Руините килим от цветя ще покрие.
Само нощем в съня ми ще идва неканен
един спомен далечен - тъгата да скрие.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??