yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
580 9047
12.01.2012 г., 18:25 ч.

Оцеляване 

  Поезия
864 0 11

Изтъня на душата ми бялата риза,

тук-таме се прокъса, разпра,

и през малките дупчици влязла,

се завихри виелица ледена, зла.

От мечтите й лед на шушулки прокапа,

вълчи вой се провря в тишината

и проплака, от болка се сгуши,

сви си птича хралупа в студа.

 

Но й бодвам все още наесен кокичета,

минзухар, кукуряк и зелена трева.

И напролет, от слънцето кърпена

и изпрана със снежна вода,

ще раздава букетчета дъхави –

позакърпена,

         остаряла,

                 но все още бяла!

Оцелялата моя Душа!

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??