Керито (Кремена Узунова)
4 4
29.12.2007 г., 7:41 ч.

Очакване 

  Поезия » Бели стихове
1975 0 4

Нощ е.  Вятърът се блъска

яростно в мръсните прозорци.

Моите звезди падат бавно

долу в калта,

обхванати от устрема на бурята,

покрили свойта чистота със кал.

Те вече не блестят.

А аз стоя на тъмно и съзерцавам

празните ъгли,

в очакване на чудото:

да изгрее слънце през нощта,

да хвана в шепите си вятъра

или да чуя глас любим,

идващ от пространството.

Стоя и чакам.

Времето в стаята е спряло,

секундите са спрели в минути,

часовете са се събрали във вечността.

Извън това пространство

всичко е движение -

и вятърът, бушуващ зад прозорците,

и развълнуваната пяна на морето,

и звездите, бляскащи в небето,

и блокове, и хора, и планети.

Всичко, с изключение на мен.

Аз стоя и чакам -

чудото,

часовникът е спрял

и не отмерва времето.

Вперил стъкленото си око в мен,

ехидно смее се

над моето очакване.

 

© Кремена Узунова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??