3.04.2009 г., 9:40 ч.

Очакване 

  Поезия » Любовна
1005 0 20

             Очакване

 


Kаква неясна тишина
и този дъжд отвън на пръсти,
а в стаята лежи жена,
почти разголена до кръста.

Да тръгнеш ли или да спреш
на педя от леглото само
и дълго, дълго, с дъх горещ
да топлиш крехкото й рамо...

Додето нейните очи
без глас повикат те, нечуто,
и тихо първите лъчи
с рогца прозорците побутнат...

Отвън ще влезе мирис на
сено и издоено мляко.
И ти ще минеш през стена,
защото тя ще  те очаква...

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??