Поема ли да ти напиша, или стих?
Душата ми разделя се на две.
После ден и нощ в едно се вплитат
и всичките ми сетива те питат:

Ти, музата, тези думи предизвикала,
кое от двете би повикала?

Но нека да ти кажа аз какво видях,

а после ти реши по смисъла за тях.

             … … …

Очите ти от снимката ме покориха,

без да кажат думичка дори,

без животът ми дори да ги е искал,

без да знаех, че във тях си ти.

Лицето ти в усмивка бе застинало 

на хоризонта в нечии мечти

и устните нашепваха безмилостно

любовта отвътре как гори.

Косите ти блестяха в абаносово

от сянката на бледите ти рамена

и бушуваха се в тялото ти господно 

желание, копнеж и ветрове.

Поставих те във рамка на стената.

Прибрах те в собственото си сърце.

Заклех се в името на Сатаната,

че ще съм с теб във всички грехове.

Знам, че съм далечно недостатъчен

с думите, изписани от мисълта,

но все си вярвам, че в съдбата,

някак си, ще бъда с теб във вечността.

А дланите ми парят от очакване 

животът времето пред мен да спре,

да те събера в себе си отвсякъде,

да сме едно в други, наши, светове.