Очите ти, очите
как палаво искрят!
Сближават ме мечтите
с вълшебния им свят.
- На отпуската лятна
събрали са в лъча
загара в колената,
смехът им и плача.
Очите ти, очите
на морските вълни,
ловят ли в светлините
на фара позивни?
- Вълни ще се надигат
и впускат в своя бяг,
а той все тъй ще мига
в спасителния бряг.
И ти все тъй ще плискаш
вълна подир вълна,
а аз - отворен пристан
от приказка една.
© Иван Христов Всички права запазени