ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
14.03.2013 г., 23:10 ч.  

Очакване 

  Поезия » Любовна
1150 0 7

Аз мога да те чакам цял живот

и сто години все да те желая...

да диря към душата твоя брод,

през времето - реката на безкрая...

                                                                                                                

Не е възможно път да споделим

и няма как да ти даря и цвете –

усмихвай се с вечерния си грим -

без него ще усетят  - цяла светиш.

 

В очите ти една любов  трепти -

не си жена, а птица в нежен полет

и Ботичели ти ще да вдъхновиш -

 Венера си от глезена до горе...

 

Аз ще пилея ласки в твоя сън,

ще те наричам "моя Беатриче",

и Данте да не съм – ти виж отвън,

в прозореца ти стихове изричам...

 

Да, грях е тази обич  – замълчи,

че думите са дълги остриета -

аз ще се хвърля в твоите очи -

на устните ти да поникне цвете...

 

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е...
  • Лирично и нежно е това очакване!
    Мен да ме очакваше някой така, бих преминала деветата планина, да стигна десетата!
    Поздравления!
  • Поздравления за стихотворението!
  • Много ви благодаря за подкрепата, приятели!
  • Много хубаво стихотворение, ekstasis!
    Поздравления!
  • Поредния ти пламтящ и пленяващ стих Мише! Поздрави, приятелю!
  • Блестиш наравно с вечните жени!
    За тебе пея тези нежни "станси".
    Не само Ботичели ти плени,
    плени и мене - Михаил Цветански!

    Поздрав, приятелю, за чудесния любовен стих! Оприличих го на класическата, нежна поетична форма "станси". Прости ми шеговития коментар - той е предизвикан от приятелска обич към теб!
Предложения
: ??:??