12.06.2006 г., 8:34 ч.
Очакване
Тази нощ щурчетата пеят,
вред се носи ухание на липа.
Звездите от радост немеят!
Аз ти шепна: "При мене ела!"
Радост бликна, заглъхнаха болки.
Кръглолика, луна засия.
Ела - шепна, забравила своите тревоги
и те чакам, а бяга съня.
Да посрещна утрото тихо,
на твоето рамо склонила глава.
С теб да гледаме мълчаливо
най-красивата светла зора!
вред се носи ухание на липа.
Звездите от радост немеят!
Аз ти шепна: "При мене ела!"
Радост бликна, заглъхнаха болки.
Кръглолика, луна засия.
Ела - шепна, забравила своите тревоги
и те чакам, а бяга съня.
Да посрещна утрото тихо,
на твоето рамо склонила глава.
С теб да гледаме мълчаливо
най-красивата светла зора!
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
МОЖЕ БИ СИ ПРАВА-ИСТИНСКАТА КРАСОТА Е ПРОСТИЧКА,ТРЯБВА ПРОСТО ДА Й СЕ ПОРАДВАМЕ
-
Благодаря ви!
Да наистина е леко и ефирно, но така го почувствах очакването. -
Красота!Браво!
-
Красиво е, Джейни!!!
-
прекалено леко и ефирно...
-
Благодаря ви Танита,Дими и Ханс!
-
Този стих е различен по форма, но си е пак емоционално красив, както твоите, и в това съчетание е чудесен!
-
Таково утро ви пожелавам!
Благодаря ви Здравче и Роси! -
"Да посрещна утрото тихо
на твоето рамо склонила глава."
Поздрав Джейни!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
