Очакване

Ще дойда в нощ безлунна и студена,

когато хлад обвил е твоето сърце.

Ще дойда, но поискай ме... дори несъвършена,

когато споменът ти ще  извайва моето лице...

В нощ такава, мрачна и безкрайна,

мечтай, жадувай ме, зови ме...

Бленувай пак за обичта ми всеотдайна,

поискай ме и тихо победи ме.

Ще дойда, ако устните ти шепнат мойто име,

ако душата ти е мощен ураган,

бушуващ със вихрушки безпощадни,

очакващ нежно да го укротя със плам.

Ще бъда тръпнеща и бездиханна.

Ще чакаш с взор смутен да те погаля.

С гореща длан сълзата да изтрия,

от болка пареща да те пожаля.

Тогаз ще дойда, истинска и твоя.

Ако откриеш  брод към любовта ми.

И дълго ще нашепваш: Мила моя,

с мен бъди и остани до... края...