Очакване
За кой ли път, със навик вреден
и чувство на тревожност,
отново взех да се изнервям.
Страхувам се до невъзможност.
Пропяха първите петли.
Аз, както винаги, будувам.
А искам да заспя. Нали
си легнах, за да те сънувам.
Горчиво- сладък аромат
отново спалнята изпълни.
До мене стария познат-
пак, пепелникът, се препълни.
Ключът изщрака. Изведнъж,
за миг светът се преобърна.
И с тишината влезе мъж.
Дочаках те. Ти се завърна!
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени