Очаквам на спирката наша,
пристига при мен любовта.
Снегът е чист, благосклонен,
надиплен, фрезован – богат.
Разтворил сърцето щастливо,
успявам да вдигна очи.
Запален любовният огън,
в мен вечно гори.
И белите лебеди, нежни,
обгърнали свежи тела,
далѝ младостта ми ще върнат
на тази грешна земя?
© Симеон Пенчев Всички права запазени