Ах, как очаквах да се върнеш
и да ми кажеш тихо – „Остани!
На бавни глътки ще поглъщам
сълзите в твоите очи!“
Ах, как очаквах да притихнеш
до люляка на моите мечти.
В лилави нощи рани да лекуваш,
оставили в душата ми следи…
Очаквах всеки поглед и въздишка,
и без да зная, бил си все до мен,
за да посрещам залеза с усмивка,
а изгрева от теб да е дарен.