Рисува по калканите графити
животът ни. Разчитам ги едва.
Край мен минават сенките изпити
от празен шум, неискрени слова.
Стихът ми – стръкче жилава надежда,
бездушие разпуква и вини,
сред сив бетон и черен дим кълни,
с очи на пролет ласкава проглежда.
В зелените ѝ ириси кълне се
врабецът градски – влюбен. И така,
в графитите загледан и унесен,
стихът ми милва този град с ръка, ...