Разбита_отвътре (Силвия)
19 18
15.02.2008 г., 22:09 ч.

Oчакване 

  Поезия
1147 0 2

Усмивката лъжовна пак на бледото лице блести.
И очите сини пак се пълнят със сълзи.
И дъхът ми притаен почти е вече спрял.

Аз стоя и чакам своя идеал.

Чакам го сама под мрачното небе.
Взирайки се в пустата улица отново,
замислена и с разбито сърце.
Вятърът разрошва моите коси, 
а в очите искрящи поредната сълза блести.
Отронва се и се слива с дъжда.
А сърцето ми все още чака капка топлина.

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??