tanq_mezeva (Таня Мезева)
1599 21358
22.07.2015 г., 0:18 ч.

Очакване 

  Поезия » Любовна
572 0 4

Загледана напред във тишината
с отронена въздишка "самота",
очите взрени трескаво в стъклата 
очакват онзи лъч от светлина,
който ще просветне ненадейно,
ще бъде знак, че утрото отвъд
ще бъде топло... и сърцето нейно
не ще умре от болка или студ. 
Макар смирено във гърдите свито
римуваше се с ритъма - тъга,
то вярата, дълбоко нейде скрита,
крещеше. "Не я убивай обичта!
Не се предавай! Зрънцето съдбовно
е още в тебе. Дай му свобода,
за да покълне в цвете, не отровно,
омайниче от бялата душа! 
То биле е, уханно и красиво,
прораснало напук на злочеста,
загърбило тъгата.... е готово
венец да изплете за любовта !"

 

Художник: Венелина Богданова

© Таня Мезева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравявам те , Таня, за дълбоко изживяното вълнение, което ме докосна!
    Поздравление и ведър ден!
  • Дълбок и прочувствен стих, в който преживяното намира най-верните и вдъхновени думи! Поздрав и благодарност, Таня! Благодаря и на художничката!
  • Благодаря!
  • Има много хубави контрасти в стихотворението. И в картината също.
Предложения
: ??:??