Дъждовна вечер и едно очакване...

Отнесено загледана в пейзажа,

пътувам аз - една самотница...

Разкъсвана от хаоса и страха.

Дъждовна вечер, тръпнеща в очакване...

се сгушвам в топлата ръка...

Нещо шепнеш в косите ми

и оплождаш моите сетива...

Устни, толкова дълго жадувани...

И усмивка, хиляди пъти сънувана...

Колко думи се блъскат в гърдите ми,

а не знам със коя да погаля душата ти.

Дай ръка! Да вървим!

Все едно накъде...

Все едно докога...

Може би утре няма да има...

Но е важно сега!

В тази влажна и тръпнеща вечер...

Теб те има!

Ще бъда твоя!

Все едно докога...