ОЧАКВАНЕ НА НОВА ГОДИНА
Една година тъжна -
ей вече си отива,
а новата на тъмно
отчаяна пристига.
Със студ сковал земята,
със глад и немотия,
докле и аз, горката,
съм с тежка орисия.
Докле и аз във мрака
звездичка ще откривам,
какво ли зло ме чака -
добро не ще намирам.
Докле ще те очаквам,
загубена във мрака,
за обич ще приплаквам
и някой да ме чака.
А вместо радост вкъщи
и топлина в огнище,
самотата ще се мръщи
над сиво пепелище.
Какво да чакам още,
годините едни са.
Дали такъв ден доще?
Ах, ти, съдба, смили се!
© Анка Келешева Всички права запазени
Надежда няма ли замира
сърце юнашко в гръд корава,
остави ли те тя на мира,
с теб свършено е, знай тогава.
Искрица може да е малка
има ли я гледай напето-
Дори и да изглежда жалка,
тя сили дава на сърцето.
Благодаря ти за съчувствието и никога не губи надежда!