Искам да се скрием във короната.
Сгушени сред капка от диамант.
Бронирано убежище за грях.
Непроницаемо като дъжда,
където станах твоя пак насън.
Пороят трещи над кипящото блато.
А ти ме любиш земетръсно.
На дървения док за лодки,
където няма даже сал.
Ще ни издържи ли пристана?
Дори да грохне под сластта,
ще се скрием отдолу.
Превзели със любов тресавището.
© Нели Станева Всички права запазени