От свои се пази, Родино –
това са скрити врагове.
Задраскват свидното ти минало,
обстрелват твоето небе –
и не с олово, а със думи:
историята ти сквернят,
раздори сеят помежду ни,
надеждите във нас рушат...
Сега с объркани понятия
смутено гледаме назад.
Какво са робството, борбата,
какво е подвиг, свобода?
От свои се пази, Родино,
че те отвътре те ядат.
Невидимо, почти невинно,
устоите под теб рушат.
© Елица Ангелова Всички права запазени