Очи
Аз всъщност не тръгвам.
Очите ти търся с очи.
И щом ги намеря,
навярно ще спре да горчи.
Но днес още бродя –
на билото няма покой.
Дали ще те срещна
в поредния мъртъв завой?...
Отново замръквам,
но стоплям живота с ръце.
Днес маската смъквам –
остана ми глътка небе.
© Нели Господинова Всички права запазени