В очите ти загубиха се всичките
открити и незнайни светове.
Откриха там звезди мечтите си
по непознатите омайни брегове.
Потаен блясък там сияе
и мене - скитникът - зове,
към него тръгвам аз омаян
и нищо няма да ме спре -
защото няма по-прекрасни,
от твойте омагьосващи очи.
Стихийно, с трепета си бесен,
погубвали безброй души.
И аз, опустошен и коленичил,
във твойта красота мъглява,
ще изкрещя, че те Обичам,
дори и тъй да ми тежиш отляво.
© Александър Охрименко Всички права запазени