Събирам денем в шепи слънцето,
луната вечер ми е одеало.
Ръцете на любимата, косите ѝ
и всичко сякаш почва отначало!
Животът смело прекроен, изцяло,
по- сладък е от онзи ..."идеалния".
И нищо, че годините минават,
и хиляди стрели стърчат забити,
и раните, че бавно заздравяват-
Лекуват ме Очите ѝ, Очите!!
© Йордан Всички права запазени