Очи-сърници клонка скършиха по заник - в моя свят...
Коси немирни вечерта закичи с диадеми, ръкокрили.
Не те попитах нищо. Из млечен път се нейде запилях...
И нощите ми звездобройни станаха. И чудно побелели.
От всяка твоя фибра късах аромат. Амброзия извирах...
Нектар откривах тичинков, и кошерче от страсти нароих,
от звънкия ти смях в зори - тръпчинкова роса събирах...
Мечтите ни напъпиха - до розово, във пролет с повей тих.
През дланите ми слепи твоят миг прогледна. Синеоко.
Калинки литнаха от обич. Точките им наредиха стих.
Желанията с парашути скочиха... Красиви... От високото.
И после меко кацнаха... Къде? - на края на безкрая тих...