Погледнах към теб с умора,
погледнах с очи, които те молят,
кажи ми и ти, че днес е време за сбогом,
не лъжи, че всеки отива в своя дом,
страха от раздялата не мога да скрия,
затова сълзите си с алкохол отивам да убия.
Налей ми чаша до дъно да изпия,
дай ми песен за душата да изпея.
Не кради усмивки от лицето ми насила,
да кажа “не”, на теб как още не съм открила.
Съдбовната нощ, без жал и без мощ
остави ме насред мъката сама да пия,
но не от чаша, сълзите от устните продължавам да трия.
Прости ми, обичам те,
Но знам предпочиташ от теб пак да го скрия.
© Мария Манчева Всички права запазени