16.03.2008 г., 10:52 ч.
Очите ми говорят
Питат ме защо за него не говоря,
нали обичала съм много?
А аз очи притварям
и думите в сърцето скривам.
Отново споменават неговото име...
И това се случва всеки ден!
Напомнят ми, душата те раняват.
И този кръговрат е вечен!
Питат ме за него, сякаш, че не знаят,
колко много болка ми е причинил.
В раните се ровят още.
Сякаш времето е спряло и няма кой да ме спаси!
Питат ме за него, но аз нямам вече сили.
Сърцето свито е и пази думите за себе си.
Няма смисъл гласно да говоря.
Болката в очите ми достатъчно личи!
Посветено на онези спомени,
които не спират да питат за него!
нали обичала съм много?
А аз очи притварям
и думите в сърцето скривам.
Отново споменават неговото име...
И това се случва всеки ден!
Напомнят ми, душата те раняват.
И този кръговрат е вечен!
Питат ме за него, сякаш, че не знаят,
колко много болка ми е причинил.
В раните се ровят още.
Сякаш времето е спряло и няма кой да ме спаси!
Питат ме за него, но аз нямам вече сили.
Сърцето свито е и пази думите за себе си.
Няма смисъл гласно да говоря.
Болката в очите ми достатъчно личи!
Посветено на онези спомени,
които не спират да питат за него!
© Валентина Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
истинско и лично - радвам се че го споделяш с нас
-
Понякога хората са жестоки и най-лошото е, че не го и осъзнават... Стихът ти е много истински и близък до всички нас - наранените от любовта... Поздрав и прегръдки!
-
Този стих е много близък почти на всички, защото сигурно всеки го е преживял.Много е истински.Поздрави!
-
И на мен ми хареса - поздравче
! -
харесва ми...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
с обич, Валентина.