18.12.2009 г., 13:25 ч.

(Очите ми ме молеха да спра) 

  Поезия
794 0 11

Очите ми
ме молеха да спра...
а аз все синьото
на хоризонта търсех.
Обвила във воали
светлината
от болката,  
разплаквах тишината.
Потъвах
в необятната ù власт.
Не виждах друго освен 
това, което исках,
а молеха очите ми
да спра...
но как,
като до смърт обичах.
Изхвърли ме водата
на брега.
По пясъка
следите ми се губят.
Избодени очи 
не виждат светлина.
Но плачат с чайките, 
във две ресници.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??