8.08.2008 г., 10:38 ч.

Очите ми.../преработено/ 

  Поезия » Бели стихове
657 0 16
Очите ми,
прозорци заковани.
От нежен повей трепват мило,
от крясъци застиват... лудо.
Пробляснал лъч сред облаци
в зениците допускат,
любуват се на цветове
от млечни светлини.
Багрите са много чувствени!
Дали защото са последни?
Бих могла
с ръка от упор ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??