Очите ми,
прозорци заковани.
От нежен повей трепват мило,
от крясъци застиват... лудо.
Пробляснал лъч сред облаци
в зениците допускат,
любуват се на цветове
от млечни светлини.
Багрите са много чувствени!
Дали защото са последни?
Бих могла
с ръка от упор ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация