Очите ми, прозорци заковани, от нежен повей трепват мило, от крясъци застиват... лудо. Пробляснал лъч сред облаци в зениците допускат, любуват се на цветове от млечни светлини. Багрите са много чувствени, дали защото са последни!? Бих могла с ръка от упор да сложа край и новото начало... Но времето и вложеното в него не ми принадлежи, дори зад тези четири стени от измислени закони. Очите, дори през огнени пролуки, намират извори дълбоки, чисти! Във този рай, диша свободата... във многоцветието бяло на душата!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.