Има толкова женски очи: и лукави, и весели, кехлибарено-светли и маслинено-бляскави... Само в твоите, мила, открих как вълната флиртува със пясъка. Всяка твоя сълза вълна е, прикрита. Има толкова женски очи: и самотни, и стенещи, и очакващи болка, и крещящи за още... Само в твоите, мила, открих езерата, притихнали пред поредната буря, узряваща нощем. |
© Красимир Йорданов Всички права запазени