Ти вглеждал ли си се
в тези очи,
'дето откриват нови планети,
в които без свян сърцето тупти,
в които и на затъмнение слънцето свети..
Те са различни от всички –
огледало не са,
а цял свят – приказен, цветен,
в тях всяка нотка е звук на любовта
и всеки звук е нота без песен..
Такива очи виждат
абстрактно,
излъчват тъга в полъха нежен,
обрисуват я друга, дори непонятна,
и болката става чиста, небрежна.
Теб гледали ли са те
такива очи...
които тихо ти галят душата,
чиито искрици сбъдват мечти
и в пустошта проектират красотата.
Ти вглеждал ли си се
в очите на поета?!
© Емилия Йорданова Всички права запазени