На момичето, което върна усмивката ми!
Гледам очите ти и виждам в тях целия свят.
Виждам в тях и душите ни, наполовина
потънали в мрак.
И пак светлина виждам, въпреки лошото време.
Виждам я - идва от тебе.
Заспивам с надеждата да те сънувам,
да те прегърна, да те целувам.
С теб открих една нова вселена.
Бяла и чиста, неопетнена.
Място, където човек сбъдва мечтите си.
Където вижда, дори затворил очите си.
Не искам да се събуждам - нека сънят продължи.
Омагьосан, загубен, гледам очите ти.
И виждам в тях целия свят.
© Константин Константинов Всички права запазени