Очите ти – два извора дълбоки,
изгубени вселенски необятия,
реки, струящи в четири посоки -
разкъсващо душата ми разпятие.
Очите ти - съдбовни водопади,
от чувствата ми огнени стремления,
запалени със нежност живи клади,
в които да горя до неспасение.
Очите ти – заченали сълзица
от мъжките ми лед топящи погледи,
събудени за обич чудни птици -
във миглени криле стаили полети.
В очите ти - напълно ослепявам,
за да прогледна в друго измерение,
където аурично те създава
миг бащино и майчино нетление...
© Михаил Цветански Всички права запазени