Виж – вятърът заспа… Като момиче,
очакващо ме в своя майски сън.
И само под стрехата - нейде, птиче
напомня ми, че има будни вън…
А аз – одрипавял от мисли празни,
не искам на съня да се предам.
Разчитам по небето притчи разни…
И стрелкат ме очите ти от там…
Очите ти… Все тях във всичко виждам –
в сълзите в най-щастливия ни час…
И в мълниите, дето заприиждат,
когато буреносникът съм аз… ...