Очите ти са толкова прекрасни,
очи в които искам да умра.
Една сълза от тях да капне,
за мен ще бъде истинска тъга.
Само твоите очи ще търся,
в сутрин нежна и добра.
За твоите очи аз ще копнея,
притихнала във мрака на нощта.
Дали да вярвам на това небесно синьо?
Дали е искрено и чисто като мен?
Дали не лъже любовта ти?
Дали не лъжеш и самият ти?
Аз знам, че всичко е измама
и синьото лъжа е като теб.
Ще тръгна в мрака да забравя
тез толкоз хубави очи.
Ще тръгна ще забравя тебе
и колко много ме боли.
© Петя Всички права запазени