Очите ти
сутрин ме посрещат,
вечер ме изпращат.
И съм смутена –
приемат вините ми,
радостта ми споделят.
Ти си винаги тук –
тишината
сред шума всекидневен.
Свиквам с теб,
сраствам с теб.
И очите ти
в моите се оглеждат.
© Кирилка Пачева Всички права запазени