на Г-н Н. Николов
Очите ти са сини булеварди.
По тях се стеле утринен копнеж.
Препускали са някога вълните
на бурното море във теб.
Метличини във погледа ти светъл
напомнят полета на птица волна,
букет от нежен, топъл вятър
в разлистените клони на живота.
В небесносиният си пламък
душата ти навярно днес тъжи,
че времето лети и не прощава ...