Monny (Симона Гълъбова)
223 764
8.05.2010 г., 13:00 ч.

Очите ти са... съвършенство 

  Поезия » Любовна
710 0 7

Очите ти са... съвършенство,

не искам да отделям взор от тях,

защо ми е да казвам нещо,

щом с моите добре ги грях...

 

Ти виждаш ли онези топли ивици,

които плуват в капки пролетна гора,

събрах ги от съня на птиците

и ги прибавих в твоята роса...

 

За черното в средата... не ме питай,

вината ме гризе от ден на ден,

да го премахна - не разчитай,

това са всичките злини от мен...

 

Но миглите са непокътнати,

защото ги калявах със любов,

но не от тази с приказки изтъкнати,

а с  авторови песни на  сърдечния ми зов!

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За бръмбарите в своята ли ми говориш?
    Май те не знаят хората как чувстват...
    Защо със мене спориш?
    Аз зная кой в сърцето си ще пуусна!

    Благодаря на всички! Белла, изненада ме приятно!
  • Очите му от вишна амулети,
    в сърцето й корени си пускат,
    убиват всички измамни силуети,
    бягай, че ще вземат да те схрускат.

    Поздрав, Мон!
  • Хубаво... много!
  • !!!
  • Пустинята ми е оазис
    и при мене не е мръсна,
    не всяка мравка дето лази
    във сърцето си ще пусна!
  • харесах събрах ги от съня на птиците
  • Очите му са топъл ручей,
    от който черпя древна сила,
    не са студени в никой случай,
    защото ТЕ ме правят мила!
Предложения
: ??:??