23.09.2014 г., 10:17 ч.

Ода на училището 

  Поезия » Гражданска
1.0 / 1
508 0 4
О, славен храм на детската поквара,
обител на гнета и глупостта,
обръщам се към теб със жива вяра,
че моят стих (небрежен на места)
ще каже истината, що мнозина
прикриват лицемерно с цел блага;
а ничий глас във скъпата родина
не се провикна: докога?
О, дивен храм на глупави лентяи,
безрода гмеж навеки те плени;
и злото на рушвети и гуляи
у тебе ценностите замени; ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Верховенски Всички права запазени

Предложения
  • Сгъстяват се боите на нощта и тежко диша старата надежда. Зад нея път, пред нея самота - това в коет...
  • Заспиваш ли? Аз тази нощ самотна съм във мрака, пак вперила невиждащи очи. Горкото ми сърце химера ч...
  • Мен ли питаш какво е любов! Де да знаех как да ти кажа! Тя е малка, а всъщност – живот и не можеш да...

Още произведения »