О, славен храм на детската поквара,
обител на гнета и глупостта,
обръщам се към теб със жива вяра,
че моят стих (небрежен на места)
ще каже истината, що мнозина
прикриват лицемерно с цел блага;
а ничий глас във скъпата родина
не се провикна: докога?
О, дивен храм на глупави лентяи,
безрода гмеж навеки те плени;
и злото на рушвети и гуляи
у тебе ценностите замени; ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация